Някога някъде, преди колко лета...
връщам се тайничко там, където времето спря...
Вдишвам тежкия въздух на спомени стари,

Искам земетресение, буря, ураган... Не искам мързеливото слънце, отказвам се и от приятния полъх на пролетния ден... Най-накрая си мечтая в живота ми да нахлуе нещо ново, нещо лудо, нещо, което да ме разтърси и да ме извади от контрол, д...

Не искаш, а трябва,
не можеш, но спри,
ти си безсилна,

Нима не разбираш: няма случайност,
надеждите губят бързо своята трайност,
прецъфтели в сърцето уханни цветя,

Дали още ме помниш, дали да вървя,
дали да опитам, дали да се спра,
дали да поемеш вината, щом можеш да помълчиш,

Нещо като болка, нещо но дали?!?
вътре в мене, усещам го, боли...
Нещо като трепет, с пеперудени криле,

Купуваш, продаваш: днес чувства, утре мечти,
предлагаш насреща обещания, опаковани зле
наречи го цинично, оплюй го, захвърли настрани,

Кофти е, върнат си случайно в ресто,
едно допълнително мило благодаря,
та нали беше добавка, не вместо,

С лихви изплащам вината предишна
грешки безброй, суетата излишна,
парите налични приготвям си в брой,

"... Овладяваш наука,
лягаш с книга в ръце,
а в гърдите ти чука

... бягство от страх без посока и без причина,
в главата ми буря, а в сърцето отново е зима...
тръгвам нанякъде, търсейки нещо в безкрая,

Онова момиче, скрило в себе си слънчевите лъчи
то - без причина щастливо, усмихвайки се с очи.
Момичето, наивно по детски, не спря да вярва докрай,